П Р Е С С Ъ О Б Щ Е Н И Е
Ръководители на Специализирания съд и евродепутати обсъдиха в Европейския парламент цифровизиране на съдопроизводството в ЕС. Пълният текст е наличен тук.
П Р Е С С Ъ О Б Щ Е Н И Е
Специализираният наказателен съд е направил преюдициално запитване по НОХД 1055/2022г. пред Съда на Европейския съюз. Част от въпросите относно тълкуването на правото на ЕС касаят закриването от законодателя на Специализирания наказателен съд, изложените мотиви за това, засяга ли се независимостта на съда и какви са последиците за процесуалните и крайните съдебни актове по делата, разглеждани от съда. Отправени са следните въпроси, свързани със закриването на специализираните съдилища:
1.Следва ли чл. 2, чл. 6, § 1 и 3, чл. 19, пар. 1, ал. 2 от ДЕС, вр. чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че се накърнява независимостта на съд, който е закрит с приетото изменение на Закона за съдебната власт (ДВ бр. 32/26.04.2022г.), чието изпълнение е отложено до 27.07.2022г., но съдиите следва да продължат да разглеждат разпределяните им до тази дата дела, както и да продължат да разглеждат след тази дата делата на същата институция, по които са провели разпоредителни заседания, при положение, че мотивите за закриване на съда са, че така се гарантира конституционният принцип за независимост на съдебната власт и защитата на конституционните права на гражданите и не са изложени надлежни аргументи, какви факти водят до извод за нарушаване на тези принципи;
2.Трябва ли посочените разпоредби от правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като посочените в Закона за съдебната власт (ДВ. бр.32 от 26 април 2022г.), чието изпълнение е отложено до 28.07.2022г., които водят до пълното закриване на самостоятелен орган на съдебната власт в България (на Специализирания наказателен съд) с посочените мотиви и до преместването на съдиите (включително и този от съдебния състав, разглеждащ конкретното наказателно дело) от тази юрисдикция в различни съдилища, включително и в такива с голяма отдалеченост от мястото, където правораздават понастоящем, на територията на цялата страна, без предварителна конкретика за съответното населено място, без съгласието на съдиите и при законодателно предвидени само за тези магистрати ограничения относно максималния брой на тези от тях, които могат да бъдат преназначени в един орган на съдебната власт;
3.Ако това е така, с оглед на предимството на правото на Съюза, какви следва да са процесуалните действия на магистратите от закриваните съдилища? Какви биха били последиците за процесуалните произнасяния по делата на закриваната юрисдикция, които следва да се довършат и за крайните актове по тях?
Запитването е направено след искане на подсъдим за отвод на съдебния състав, който разглежда делото и на всички съдии от Специализирания наказателен съд, основан на закриването от законодателя на Специализирания наказателен съд (Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, ДВ бр. 32/26.04.2022г.).
В искането е описана процедурата по закриване на съда и мотивите, с които е направено това, включително:
- „За десетгодишния срок на своето действие специализираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не постигнаха заложените със създаването им през 2011 г. цели“.
- „Смесването на критериите за специализация по материя (предмет) и специализация с оглед на субектите, въведено с измененията и допълненията на чл. 411а, ал. 1 – 7 от НПК, постави въпросите за принципа за независимост на съда, а от тук и принципа на правовата държава, за колизия със стандартите, формулирани в Становище № 15/2012 на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС)“.
Описани са възражения на закриваните органи, изразени в становищата им в процедурата по приемане на закона. Описана е приетата разпоредба за преназначаване на магистратите, която се отклонява от общия ред за преназначаване на съдии - § 44 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, с която са въведени отклонения от общия ред за преназначаване на магистрати, включващи ограничение на броя съдии от закриваните съдилища, които могат да бъдат назначени в един орган на съдебната власт и мотивите, с които е придружено предложението за въвеждането им, включително това, че с въведения квотен принцип се осуетявала и „възможността магистратите на практика да бъдат преместени в рамките на друг/други такива органи, което би обезмислило реформата“.
Във връзка с приетия закон, в запитването е обоснована необходимостта от тълкуване. То произтича от направено искане за отвод по делото, по което съдът дължи произнасяне преди да продължи разглеждането му и да изложи съответни мотиви. С оглед на мотивите, обусловили въведените изменения в Закона за съдебната власт (ДВ. бр.32 от 26 април 2022 г.), чиято цел е „гарантиране на конституционния принцип за независимост на съдебната власт и защитата на конституционните права на гражданите“, съдът е изразил съмнение относно наличието на основания за отвеждането му от по-нататъшното разглеждане на делото, които са свързани с посочените в преюдициалните въпроси разпоредби от правото на Европейския съюз. След като качеството на Специализирания наказателен съд на гарант за независимостта на съдебната власт и защитата на конституционните права на гражданите по делата, е поставено под въпрос в мотивите, довели до приемането на влезлия в сила Закон за съдебната власт и до закриването, следва ли в този орган да се продължи с образуването и разглеждането на производствата, включително и да се постановяват актове по същество, както и какви биха били последиците за постановените процесуални актове и актове по същество, в случай, че съдът не се отведе.
Запитващият съд е обосновал необходимостта от тълкуване, предвид съмненията си дали с оглед на посочените мотиви, обусловили изменението на Закона за съдебната власт, пълното закриване на Специализирания съд като самостоятелен орган на съдебната власт в България и преместването (след 27.07.2022 г.) на съдиите в различни съдилища, разпоредбата за максимален брой съдии, които могат да се назначат в един орган на съдебната власт (която не е предвидена при закриване на нито един друг орган), не е форма на дискриминация (предвид забраната за неравно третиране) и в този смисъл- дали не накърнява независимостта на съдиите.
Запитващият съд е обосновал необходимостта от тълкуване със съмнения относно това дали са съвместими с правото на Съюза мотиви за закриване на орган на съдебната власт в държава членка като инкорпорираните в изменения Закон за съдебната власт, които поставят под въпрос качеството ѝ на „независим и безпристрастен съд“, които не са подкрепени от никакви конкретни данни от работата на закриваните съдебни органи. Ако не са съвместими, съдът е изразил съмнения, какви следва да са действията му във връзка с приетия закон, тъй като въпросът за независимостта и безпристрастността на съдебния състав, разгледал делото, може да се постави във всеки един момент на производството до окончателното му приключване.
Изразил е становище, че отговорът на Съда на ЕС ще послужи за отправна точка при произнасянето във връзка с разглежданото конкретно наказателно производство с акт по същество, друг процесуален акт или с депозиране на самоотвод.
Изразил е становище, че е налице връзка между съответните национални правила, свързани със закриването на специализираните съдилища, промяната на подсъдността и последващото освобождаване от длъжност, преназначаване, преместване и командироване на съдиите от закрития съд, по правила, предвиждащи ограничения, непредвидени за съдиите в нито един друг съд, и разпоредбите на член 2, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея, ДЕС, във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с член 267 ДФЕС, тъй като пряко се засяга задължението на държавите членки да предвидят система от правни средства и процедури, осигуряващи ефективна съдебна защита на правните субекти в областите, обхванати от правото на Съюза.
В резултат на така осъществените промени в Закона за съдебната власт, според запитващия съд, от една страна, съдиите от състава на специализираните съдилища се намират в положение, в което независимостта им във всеки един момент може да бъде поставена под съмнение от гражданите. Такъв съдия е пряк обект на натиск от действията на органи, които са част от друга власт-изпълнителна (внесла законопроекта за изменение на съдебната власт) и законодателна (приела измененията), които подкопават статута му на съдия и поставят в несигурност не само цялото му кариерно развитие, но дори и конкретно заеманата длъжност и мястото на упражняването ѝ след 27.07.2022г.
Съдебният акт, в който е инкорпорирано преюдициалното запитване, е качен на сайта на съда: Информация за дела/Съдебни актове/ НОХД 1055/2022г.;
ДОПЪЛНИТЕЛНО СТАНОВИЩЕ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗСВ. Пълният текст е наличен тук.
СТАНОВИЩЕ НА АСНС И СНС ПО ИЗМЕНЕНИЯТА В ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ И НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
Специализираният наказателен съд (СНС) и Апелативният специализиран наказателен съд (АСНС) изпратиха писмено становище до министъра на правосъдието в рамките на общественото обсъждане на изготвения законопроект за изменение на Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс.
В него се заявява, че преследваното със законопроекта ликвидиране на специализираното наказателно правосъдие по никакъв начин не съставлява съдебна реформа, а създава съмнение за удовлетворяване на нелегитимни цели, нямащи нищо общо с действителните обществени нужди и очаквания.
Обръща се внимание, че мотивите и частичната оценка, придружаващи предложените законови промени, не са основани на рационалност и разумни причини, а на неверни статистически данни (най-ярък пример за които е десеткратното занижаване броя на разгледаните дела в СНС), на манипулативна интерпретация на данни, извън действителното им статистическо значение, както и на превратно поднасяне на съдържанието на различни международни доклади, които не отправят никакви критики към специализираното правосъдие в България.
В становището се изтъква, че замисълът за сериозна интервенция в съдебната система, основана на неистини, е най-малкото крайно неприемлив и неминуемо води със себе си недоверие към автора на законопроекта и преследваните резултати.
В становището хронологично са изброени оценките на ЕК в докладите по Механизма за сътрудничество и проверка, по Механизма за върховенството на закона и др., в периода 2007 – 2020 г., в които, след създаването на специализираните съдилища, е отчетен устойчив напредък на България по показателя организирана престъпност и мониторингът на страната по същия показател е временно прекратен.
Изразено е мнение, че законопроектът е построен върху погрешна и недалновидна концепция, при която за делата за организирана престъпност се връща нормативният режим отпреди 2012 г., който е с по-ниска ефективност, а отделно, на мястото на закритите съдилища на практика се създава ново специализирано правосъдие, предназначено изключително за висшия ешелон на властта.
Разгледано е и негативното въздействие, което ще окаже закриването на специализираните юрисдикции върху гражданите.
В становището се посочва, че мотивите на законопроекта си служат с популистки обещания, без да се съобразяват с принципа за разделението на властите, с реалното състояние и нормативни възможности на наказателното правораздаване в държавата.
Акцентира се, че за постигане на подобни обещания е нужна не квази, а истинска съдебна реформа, с капацитет да подобри и ускори правораздаването, която всички български граждани очакват. Тя означава дълбоко осъвременяване на процесуалния и материалния наказателен закон, въвеждане на прагматични решения и изоставяне на силно критикувания от всички международни наблюдатели краен формализъм, подобряване на подпомагащата правосъдието експертна дейност, излизане от омагьосания кръг на блокираното кадрово израстване, породен от редица предходни законодателни неудачи, а не закриване на ситуативно неудобни за някоя власт работещи юрисдикции.
Пълният текст на становището, подписано от председателите на СНС и АСНС, е наличен тук.
Съдиите от Апелативен специализиран наказателен съд и Специализиран наказателен съд, с прискърбие съобщаваме, че сме дълбоко покрусени от внезапната смърт на нашата колежка съдия Емилия Василева Петкова!
В нейно лице магистратската общност в България загуби един високоерудиран, смел и доблестен съдия. Загуби един изключително достоен човек, който с всичките си действия отстояваше авторитета на професията.
Призоваваме медиите и българската общественост да се въздържат от употреба на трагичния инцидент със съдия Петкова за политически и други цели!
Разчитаме на своевременно и качествено разследване по случая!
Поднасяме най-искрени и дълбоки съболезнования на близките на загиналата съдия Емилия Петкова!
Гордеем се, че имахме честта да те познаваме!
Гордеем се, че беше част от нас!
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
На 20.12.2021 година в Специализирания наказателен съд бе образувано първото дело по внесен от Европейската прокуратура обвинителен акт за престъпление по чл. 304б, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Подсъдим по делото е длъжностно лице от ДФ „Земеделие“.
-----------------------
----------------------
Специализираният наказателен съд бе удостоен с почетна грамота в конкурса на името на италианския прокурор Джоване Фалконе - "Страхливият умира всеки ден, смелият- само веднъж". Тя е присъдена за реален принос в ограничаване на определена категория престъпления.
Инициативата е по идея на Общински съвет по наркотични вещества Благоевград и се провежда съвместно с Община Благоевград и посолството на Република Италия в България.
Списък от дела, разглеждани от специализираните съдилища, към 10.05.2021г.
Справка осъдени и оправдани лица в СНС
Към 05.05.2021г. в Специализиран наказателен съд са на производство 178 наказателни дела от общ характер срещу 956 подсъдими във връзка с 2024 обвинения
